Човечеството не може да контролира собствената си съдба

I
Къде ще ходи човек всеки ден,
с какво ще се занимава,
с кого или с какво ще се сблъска,
какво ще каже и какво
ще му се случи през този ден —
могат ли хората да предскажат
което и да е от тези неща?
Хората не само не могат да предвидят
всички тези събития,
но дори нещо повече:
те не могат да контролират
развитието на тези неща.
В ежедневието на хората
постоянно се случват
такива непредвидими събития,
това са чести явления.
Възникването на тези
„незначителни случки от ежедневието“,
както и начините и моделите,
по които се развиват,
непрекъснато напомнят на човечеството,
че нищо не става случайно
и че процесът на развитие на всяко събитие
и неговата неизбежност
не могат да бъдат повлияни
от човешката воля.

II
Възникването на всяко събитие
предава предупреждение
от Създателя за човечеството,
а също така изпраща послание,
че човешките същества
не могат да контролират
собствените си съдби.
В същото време това е и опровержение
на амбицията и желанието на човечеството
да се надява напразно
да поеме съдбата си в свои ръце.
Това опровержение е като силна плесница,
която удря човечеството отново и отново,
като принуждава хората да размишляват
кой точно господства
и има контрол над съдбите им.
И тъй като техните амбиции и желания
непрекъснато са разбивани и попарвани,
хората също няма как несъзнателно
да не се приспособят
към подредбите на съдбата
и да приемат реалността,
волята на Небето
и върховенството на Създателя.
От повтарящото се възникване
на „незначителните случки от ежедневието“
до съдбите на целия живот на всички хора,
няма нищо, което да не разкрива
върховенството и подредбите на Създателя;
няма нищо, което да не изпраща посланието,
че „властта на Създателя
не може да бъде надмината“,
което да не предава неизменната истина,
че „властта на Създателя е върховна“.

от „Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“