Божиите надежди за човечеството не са се променили

Bulgarian


I
При принасянето на Исаак от Авраам
Бог видя искреността
и покорството на Авраам
и видя, че той е издържал
на Божието изпитание.
Въпреки че Бог прие
неговата искреност и покорство,
той все още не беше достоен
да стане Божи довереник,
да се превърне в човек,
който познава и разбира Бог,
и в човек, който е запознат с Божия нрав;
той беше далеч от това
да бъде в единомислие с Бог
и да следва Неговата воля.
Така че в сърцето Си Бог все още
беше самотен и загрижен.
Колкото по-самотен и загрижен ставаше Бог,
толкова повече изпитваше нуждата
да продължи управлението Си
възможно най-скоро
и да може да избере
и да придобие група хора,
които да осъществят
Неговия план за управление
и да изпълнят волята Му
колкото се може по-скоро.
Това беше нетърпеливото намерение на Бог
и то остана непроменено
от самото начало до днес.

II
Откакто създаде човека в началото,
Бог копнее за група победители,
група хора, които могат да разбират,
да познават и да възприемат Неговия нрав
и които да вървят с Него.
Това намерение на Бог
никога не се е променяло.
Независимо от това
колко дълго трябва да чака,
независимо от това колко труден
може да бъде пътят, който предстои,
и без значение колко
далечни са целите, за които копнее,
Бог никога не е променял или изоставял
очакванията Си към човека.
Независимо от това
колко дълго трябва да чака,
независимо от това колко труден
може да бъде пътят, който предстои,
и без значение колко
далечни са целите, за които копнее,
Бог никога не е променял или изоставял
очакванията Си към човека.

от „Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“